Западането на "Български пощи" продължава

Общите приходи от неуниверсални пощенски услуги през 2018 г. са 361 млн. лв., като в сравнение с 2017 г. са нараснали с 8%. В категорията попадат куриерските пратки в страната и чужбина с тегло до 31,5 кг, хибридната поща, пряката пощенска реклама, паричните пощенски преводи и известията за доставяне. Куриерските услуги възлизат на 332,2 млн. лв., което е 92% от приходите в този сегмент. Основната разлика между пощенските и куриерските пратки е, че пощенските могат да бъдат изпратени само от и до офис на оператора, докато куриерските – от и до адрес, както и в комбинацията офис – адрес и адрес – офис. Делът на „Български пощи“ в неуниверсалната пощенска услуга е незначителен – едва 1,6% от пазара, като в сравнение с предходната година намалява с повече от 1 процентен пункт.Не е новина, че повечето държавни компании не могат да се похвалят с добро управление. "Български пощи" традиционно са сред негативните примери и докладът на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за пазара на пощенските услуги през 2018 г. потвърждава тенденцията.

Приходите от пощенски услуги в България през 2018 г. възлизат на 467 млн. лв., което е ръст с 10% спрямо 2017 г. Универсалната пощенска услуга съставлява 22,6% от пазара, като по-големият дял се формира от неуниверсалните пощенски услуги.

През 2017 г. за първи път държавната компания отстъпи лидерската си позиция на пазара на универсални пощенски услуги на частната "Еконт Експрес". В обхвата на универсалните пощенски услуги попадат писмата и пощенските пратки, както и вътрешните и международните пощенски колети с тегло до 20 килограма. Тук делът на "Български пощи"“ продължава да се свива за сметка на "Еконт", тъй като за 2018 година делът на "Пощите" е 40,2% при 53,1% за частната компания.

Делът на историческия оператор на целия пазар намалява, като достига до 12% на база на приходите от всички пощенски услуги, докато през 2017 г. той е бил 13% (виж таблицата). Въпреки че като абсолютна стойност приходите на "Български пощи" са се увеличили с 5% за последната година, това е двойно по-малко от общия ръст на пазара.

Според икономиста в Института за пазарна икономика Калоян Стайков продължаващият спад при "Български пощи" е очакван, въпреки че компанията спря да публикува своите отчети преди три години.

"От докладите на КРС не може да се направи точна оценка на състоянието на "Пощите", но мисля, че тенденциите отдавна са наложени – губят позиции в универсалната пощенска услуга, не могат да се справят с неуниверсалната, където никога не са били силни“, допълва той.

Не помагат и усилията на държавата да даде рамо на очакваните структурни промени. В средата на юни бяха приети на първо четене промени в Закона за пощенските услуги, които предвиждаха в населени места с под 800 жители да няма постоянно работеща пощенска станция. На първо четене беше прието и предложение за облагане с ДДС на частните оператори, които предлагат услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга.

Но при окончателното гласуване в парламента текстовете за затваряне на станции бяха отхвърлени заради критики от опозицията, че по този начин ще бъдат изолирани планински райони, където живеят предимно възрастни хора. Докато облагането с ДДС на частните оператори остана.

Към края на 2018 г. "Български пощи" имат 2980 пощенски станции, като 639 са градски, а 2341 се намират в селата. От тези в селата 270 са в селища с население под 150 жители, 1302 са в населени места с население над 150 и под 800 жители, а 769 са в селища с население над 800 жители.

Стайков смята, че след отпадането на затварянето на селските пунктове това, което може да се направи като опит за оптимизация, е затваряне на част от пощите в големите градове. „В това има смисъл, защото това са сгради с доста висока стойност, но имат огромни разходи за поддръжка и малък оборот, като в същото време в тях е зает много персонал. По тази линия могат да се намерят спестявания, но в дългосрочен план трябва да се мисли за оптимизиране на пощенската мрежа в малките населени места“, категоричен е икономистът. Той смята, че в такова голямо дружество с 3000 пощенски станции, от които над 80% са в селата, е много трудно да се направи преструктуриране. Дори ако става дума за осъвременяване на техниката, това означава, че 3000 офиса трябва да бъдат преоборудвани, което може да стане трудно.
При това в момента има 2000 населени места, в които няма пощенски станции и въпреки това хората си получават пенсиите, обслужвани от пощальони. През годините са предлагани различни начини за осигуряване на селата – с изнесени пощенски станции, с агентства, с офиси в общината или магазина, но досега управляващите не са показвали желание за реформиране в тази посока.

 

Калоян Стайков смята, че облагането с ДДС на конкурентите на "Български пощи" е отчаян опит да се върне част от конкурентоспособността на оператора. "Големият проблем на държавното дружество през последните години е, че те загубиха голяма част от универсалните пощенски услуги, защото на този пазар се включиха и други оператори, особено в големите градове. Сега депутатите се опитват да обложат с ДДС дейността на частните оператори, но не мисля, че това ще доведе до промени в конкурентоспособността на компанията, в която просто трябва да се проведат сериозни реформи, но за съжаление, ръководството е показало, че може да запазва статуквото, но не и да проведе някакви реформи“, казва икономистът.

Нормативите за качеството на услугата също се влошават, сочат данните на КРС. Ако през 2017 г. 53% от вътрешните препоръчани пратки са доставяни на следващия ден, през 2018 г. са 49%. А при пратки, доставени в рамките на два дни, количеството намалява от 79,2% на 73,8%.

"Български пощи" има дял 99% от всички приходи от универсална пощенска услуга за чужбина, защото операторът има възможност да разменя пощенски пратки с всички 192 страни – членки на Всемирния пощенски съюз. Но ситуацията с международните приоритетни пратки също показва проблеми. Според данни на системата UNEX на Международната пощенска корпорация изходящите от България пратки пристигат по-бавно до почти всички други включени в изследването 28 страни от Европа, отколкото от тях до адрес в България. Само за сравнение, пратка до Гърция отнема 7,5 дни, докато от Гърция до България доставката става за 5,5 дни. Друг пример – от България до Унгария – за 7 дни, от Унгария до България – за 3,5 дни.

Това говори за проблеми със сортирането, транспортирането и като цяло – за качеството на логистиката на оператора. Както е известно, всеки може да разкаже по някоя история със загубена или дълго забавена пратка.

Текстът е публикуван в брой 27/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.